Периферната полиневропатия възниква, когато тежко увреждане на различни периферни нерви води до информация от мозъка и гръбначния мозък до останалата част от тялото, причинявайки симптоми като слабост, изтръпване и постоянна болка.
Въпреки че тази болест най-често засяга краката и ръцете, тя може да засегне цялото тяло и обикновено се случва като усложнение на диабета, излагане на токсични вещества или инфекции, например.
В повечето случаи симптомите се подобряват с лечението на заболяването, което причинява увреждане на нервите, но в други ситуации може да е необходимо да се поддържа постоянно използване на лекарства за контрол на симптомите и подобряване на качеството на живот.
Основни симптоми
Симптомите на периферната полиневропатия варират в зависимост от засегнатите места, но най-честите симптоми включват:
- Персистираща пронизваща или изгаряща болка;
- Постоянно изтръпване, което става по-интензивно;
- Трудност при преместване на ръцете и краката;
- Често падане;
- Свръхчувствителност към ръцете или краката.
С развитието на заболяването могат да бъдат засегнати и други по-важни нерви, като тези в дишането или пикочния мехур, което води до други симптоми като затруднено дишане или задържане на пениса например.
Тези симптоми може да се появят и да се развият в продължение на няколко месеца или години и следователно често остават незабелязани, докато не се развият по-сериозни проблеми.
Какво причинява полиневропатия
Полиневропатията обикновено се причинява от прогресивно увреждане на нервите в резултат на метаболитни заболявания като диабет или автоимунни заболявания като лупус, ревматоиден артрит или синдром на Sjogren. Инфекциите, излагането на токсични вещества и дори силните удари могат да причинят нервни проблеми и да доведат до полиневропатия.
В редки случаи полиневропатията дори може да се появи без видима причина и е известна като идиопатична периферна полиневропатия.
Как се извършва лечението?
Когато полиневропатията възниква като усложнение на друга болест, лечението трябва да започне с контрола на това заболяване. По този начин, в случая на диабет, например, е важно да внимавате да ядете или да започнете да използвате инсулин, тъй като ако причината е причинена от автоимунно заболяване, може да се препоръча да започнете да използвате лекарства, които ще понижат имунната система.
Ако симптомите се появят без очевидна причина или поради друг проблем, който не може да бъде лекуван, лекарят може да предпише някои лекарства за облекчаване на симптомите като:
- Противовъзпалителни средства : като ибупрофен или нимезулид;
- Антидепресанти : като амитриптилин, дулоксетин или верфлаксацин;
- Антиконвулсанти : като Габапентин, Прегабалин или Топирамат.
В тежки случаи обаче може да се наложи също да се използват лекарства, получени от опиоиди, като трамадол или морфин, които имат по-мощно действие, но които, когато създават пристрастяване, се използват само в случаите, когато не е възможно да се контролира болката с другите лекарства.
Освен това, може да се препоръча допълнителна терапия с акупунктура или фитотерапия, за да се намалят дозите на лекарството.
